Запазването на популацията на глухарите е пряко свързана с естествените им местобитания.
 
Токовищата им са разположени само във вековни иглолистни и букови гори и изчезването на глухарите става заедно с изсичането на тези гори.

Сериозна заплаха за глухаря е и незаконният лов за препариране.

Нашата цел е да обявим ключови местообитания на глухари в Родопите за защитени местности.

Запазвайки вековните гори ще бъдат необеспокоени и глухарите в своя единствен дом.

Рядко можете да го срещнете случайно в природата.

Петелът отбягва места, където има присъствие на хора. Има перфектен слух и зрение, изграждани още от времето на терциера ( 65 - 1 млн г . ) - период, известен с широкомащабно масово измиране на растителни и животински видове в рамките на един кратък геоложки период.

Нелетящите динозаври измират още в началото на терциера, а някои техни представители - по време на периода. С това масово измиране се отбелязва краят на Мезозойската ера и началото на Ценозойската.

Глухарят издава най-уникалния и неподражаем звук в нашата фауна.

Веднъж в годината, за две-три седмици през пролетта, инстинктът за продължаване на рода отприщва токуването.

То се състои от три различни по вид елемента, свързани в една композиция: чукaне (наподобява тракане с две сухи пръчки), "плюкане" ( наподобява изваждане на тапа от бутилка), и "брусене", (звук като от точене на коса).

Когато започне "брусенето" , петелът запушва ушните си канали и така, докато "бруси", оглушава временно за две-три секунди.

Глухарят лети бързо, ниско и шумно между дърветата или над тях.

Излита често, най-често поединично. Дължината на тялото му е до 95 см, а размахът на крилете достига 85 - 125 см. Глухарят е разспространен у нас в Родопите, Рила, Пирин от 1200 до 2000 м надморска височина.

Сватбува на определени места, наречени токовища.

Понякога между мъжките се водят ожесточени борби. Ухажването през деня става на земята, а след полунощ пее от дърветата.

Храната на глухаря се променя в зависимост от сезона. През зимата се храни с иглиците и пъпките на белия бор. След топенето на снеговете търси храната си по земята.

През пролетта и лятoто в храната му влизат плодове, малини, къпини, хвощове, различни растения, треви и храсти. При възрастните птици храната е основно растителна. За новоизлюпените малки е важна насекомната храна.