ЗА КЛЕПТУЗА. ЗА РОДОПА. ЗА ВСИЧКИ НАС.
В тези дни хората на Велинград протестират за един извор. Изворът се казва Клептуза — най-големият карстов извор в България, символ на града, място на тракийско светилище от IV в. пр. Хр. Природа, памет и духовна точка едновременно.
Точно сега, в защитената му местност, багери разкопават, излива се бетон, прокарва се 900-метров водопровод от извора до фабрика за бутилирана вода. Всичко е „законно“. Всичко е „съгласувано“. И почти нищо не е обяснено на хората, които живеят там и пият тази вода от поколения.
Беглика застава принципно зад този граждански протест. И поема ангажимент да държи темата на повърхността — седмици, месеци, колкото трябва.
Защо?
Защото това не е локален спор. Това е огледало. Огледало на много по-голяма картина — за начина, по който в България се управляват водите, символите и общите ресурси. Когато един град излезе да защити един извор, той защитава нещо много по-голямо от себе си: правото на общността да знае и да решава.
Какво се случва
Има 900 метра тръба, документирана с поредица общински решения от 2022 до 2025 г. Първото решение говори изрично за „бутилиране на вода от Тимбарк България“. Колко точно вода ще тече по тази тръба и срещу какво — никой не обяснява публично. Информацията съществува, но е разпръсната в протоколи и разрешителни, които никой не обобщава за гражданите. Това не е тайна. Това е скрита на видно място информация. И има разлика.
Бетонният блок е излят директно в извора. Емблемата на града — на десетилетия туристически плакати, на герб, на детски спомени — се циментира и тръбира. Не защото няма по-добър начин, а защото никой не е попитал хората какъв е по-добрият начин.
Какво пише на етикета и какво е в шишето
Думата „изворна“ носи в себе си обещание. Образ. Чистота. Планина. Свежест. Памет. Когато виждаме това на етикет, ние купуваме точно това — не химията, а преживяването.
А реалното разстояние между извор и шише е: километри тръби, помпи под налягане, обратна осмоза, UV стерилизация, седмици в пластмаса. Всичко е законно. Всичко е безопасно. И всичко това разрушава нещо, което именно е правело водата извор.
Българската народна култура от векове знае това. Знае за мълчаната вода, която се събира в тишина. За наречената вода, на която се говори с намерение. За живата вода, която лекува. За Йордановден, празник, посветен на способността на водата да помни.
Маркетингът обаче няма памет. Той има само етикет.
Беглика не е срещу търговията. Беглика е срещу лъжата в търговията. Срещу същата схема, по която „домашен“ хляб излиза от завод, „натурален“ сок — от концентрат, „био“ продукт — без сертификат. Думите остават. Същината се изпарява.
Хората трябва да знаят какво пият
Велинградчани говорят от поколения за нещо, което знаят, без да могат да докажат — в техния град има завишена честота на проблеми с бъбречните камъни. Никой не го е проверил официално. Никога не е правено епидемиологично проучване. Не съществува публичен пълен анализ на водата от Клептуза.
И това не е невинно. Хората имат право да знаят какво пият. Имат право институциите да си вършат работата. Имат право да не страдат от поколение в поколение, без някой да им каже защо.
Това е и въпрос за всички нас — във всеки град, всяко село, всеки кран. Какво пием? Кой го следи? Кой ни информира честно?
Родопа — майката на водите
През 2026 темата на Беглика е водата — извор на живота и символ на промяната в природата. Тя олицетворява общия поток, който ни учи да се движим заедно, с грижа и устойчивост.
Беглика е родена във Водното сърце на България — Живата планина, която пази: – 36% от горите на страната – 35% от язовирния обем – 40% от хидроенергията
Родопа не е просто една от планините. Тя е майката на водите за цялата страна. И когато в Родопа правим това, което сега се прави с Клептуза — затваряме извор в бетон, прокарваме тръби през свещени места, мълчим за това, което хората пият — ние не нараняваме един град. Ние нараняваме нещо, което храни всички ни.
Носим отговорност за водата — стратегически ресурс и символ на общото. Защото общност има тогава, когато се грижим за това, което ни свързва.
Имаме нужда от вас. От всеки един
Това е моментът, в който се вижда колко важно е всяко споделяне. Всеки лайк. Всеки коментар. Всеки разговор с приятел или съсед, който може би още не знае.
Не защото социалните мрежи решават всичко — а защото те правят видимо това, което властимащите предпочитат да остане невидимо. Защото всяко споделяне е едно мълчание по-малко. Защото институциите започват да отговарят чак тогава, когато общественото внимание е достатъчно голямо, за да не могат повече да го пренебрегват.
Знаем какво можем, когато сме заедно. Беглика има 16 години история, в които вие — общността на този фестивал — сте показвали отново и отново какво е възможно, когато стоим обединени около едно и също нещо. Това, което започва като споделяне, става глас. Това, което започва като глас, става натиск. Това, което започва като натиск, става промяна.
Затова молим:
Споделете този линк
с хора, които не са чували за Клептуза. Споделете го с приятели от други градове, които може да разпознаят същата схема в собствените си общности. Споделете го с журналисти, които биха могли да копаят по-дълбоко. Споделете го с депутати, които имат правото и задължението да попитат.
Следвайте гражданската инициатива „За Клептуза“ във Facebook тук:
Подкрепете протестите. Поискайте от вашата община и ВиК публично достъпен анализ на вашата вода — това е ваше право, не услуга.И елате на Беглика 2026. Темата е „Бъди вода“. Точно за това говорим.
„Бъди вода“
Брус Лий казва: Be water, my friend. Бъди вода. Бъди това, което си — без преструвки, без етикет, който не отговаря на съдържанието. Бъди свободна форма, не клонинг на образ. Бъди жива структура — със собствена памет, със собствен подпис. Течи. Не се вкарвай в права тръба.
Това, което се случва с Клептуза, е огледало на това какво се случва, когато водата вече не може да бъде вода.
Въпросът е: ние какво ставаме, ако приемем това?
Отговорът е в ръцете на хората, които сега стоят пред извора. И в нашите ръце — на всички ни, които можем да им помогнем да не стоят сами.